Ако погледнем по-отблизо нашата нова програма, ще забележим, че присъства ред, който започва с #. В Ruby всичко, което започва с # е коментар и не се интерпретира. Конкретно в нашия пример се ползва специален случай, който показва как да бъде стартиран файла под UNIX-подобни операционни системи. Въведохме известна промяна в метода `say_hi`\:

# Say hi to everybody
def say_hi
  if @names.nil?
    puts "..."
  elsif @names.respond_to?("each")
    # @names is a list of some kind, iterate!
    @names.each do |name|
      puts "Hello #{name}!"
    end
  else
    puts "Hello #{@names}!"
  end
end

В горния пример правим проверка на параметъра `@names` за да вземем решение. Ако е nil, отпечатваме три точки. ## Цикли, познати като итерации Ако обектът `@names` отговаря на `each`, би следвало да можем да минем през всеки един от неговите елементи и да отпечатаме неговата стойност. Ако това не стане, просто превръщаме обекта в низ и отпечатваме стандартния поздрав. Нека разгледаме итератора от близо:

@names.each do |name|
  puts "Hello #{name}!"
end

Методът `each` приема блок с код, който се изпълнява за всеки елемент от списъка, бит по бит, между ключовите думи `do` и `end. Блокът е като анонимната функция @lambda`. Променливата между вертикалните черти е параметъра за този блок. В повечето езици за програмиране се ползва цикъл като `for` за обхождане на списъка, като това става на C по следния начин:

for (i=0; i<number_of_elements; i++)
{
  do_something_with(element[i]);
}

Този вариант работи, но не е най-елегантното решение. Имаме нужда от променлива i, големината на списъка и описание на начина на обхождане. В Ruby това става много елегантно, като всички детайли са скрити в метода `each`. Вътрешната реализация на този метод просто извиква `yield "Albert"`, след това `yield "Brenda"` и накрая `yield "Charles"` ## Блокът, блясъкът на Ruby Истинската мощ на блоковете може да видим в обработката на сложни списъци.

# Say bye to everybody
def say_bye
  if @names.nil?
    puts "..."
  elsif @names.respond_to?("join")
    # Join the list elements with commas
    puts "Goodbye #{@names.join(", ")}.  Come back soon!"
  else
    puts "Goodbye #{@names}.  Come back soon!"
  end
end

Методът `say_bye` не използва `each`, а вместо това прави проверка дали `@names` отговаря на метода `join` и при положителен резултат го ползва. При отрицателен резултат просто отпечатва променливата като низ. Този метод не се интересува от типа на променливата, а се уповава на методите, на които отговаря, като това е познато като “Duck Typing” – “ако ходи като патица и кряка като патица, би трябвало да е патица”. По този начин не сме ограничени от типа на променливите. Ако някой друг напише подобен клас, единственото нещо, което трябва да присъства е имплементацията на метода `join` за да може всичко да работи правилно. ## Стартиране на скрипта Ползваме един последен трик за стартиране на скрипта:

if __FILE__ == $0

`__FILE__` е специална променлива, която съдържа името на настоящия файл, а `$0` представлява името на файла, нужен за стартирането на програмата. Тази проверка има следното значение: “Ако това е главния изпълним файл ...”. Това ни позволява да ползваме скрипта като библиотека. ## Вместо край на ръководството Тук приключва краткото въведение в Ruby. Надяваме се това да Ви е запалило да научите и използвате този прекрасен език. Ако това е така, можете да прегледате раздела [Документация](/bg/documentation/) , където ще намерите връзки към напълно безплатни самоучители и ръководства.